|
| |
| Автор | Съобщение |
|---|
Елиз Турунен редактор (:

Брой мнения: 56 Points: 59 Join date: 02.08.2010
 | Заглавие: Re: [ фелс чърч ] Сря Авг 11, 2010 8:11 pm | |
| - Любовни истории нямам никакви. Само дето историята как станах вампир е смешничка.- казах аз.- Искаш ли да я чуеш?Лин кимна развеселена.- Ами, едната вечер избягах от вкъщи, за да се разходя в гората. Спънах се в някаква пръчка и се проснах върху локва от вампирска кръв, като част от нея попадна в устата ми и я глътнах. А, докато се връщах една стрела ме простреля точно в сърцето. Но се радвам, че паднах в локвата. Иначе щях да съм мъртва.Жаклин се разхили.- Ами, каква е твоята история?- попитах аз, доволна, че съм я отдалечила от неприятната за нея тема. Надявах се да ми ракаже надълго историята си, за да може да се отдалечи от кофти- мислите, но тя каза че ще разкаже кратката версия. Вероятно изражението ми е било доста недоволно, защото тя се разсмя. Набързо ми разказа историята си, защото Алекс и Нейтън приближаваха.цък и редактирай после. ~Каси _________________ Silent Cobwebs Decorate the frames Holding memories together I hesitate to break The delicate threads Watching them blow gently In a subtle breeze I watch for a minute Thinking thoughts more fragile Than even this cobweb I reach out to dust the memories Breaking threads I swore to leave Turning the black spider Out of its home.
twisted fingers ugly smile pretty face of guilt rotten apple cores for lunch sit in your web and lure them in we wont stop for you imperfection and ruin resides with the spider lady.
Последната промяна е направена от Елиз Турунен на Пет Авг 13, 2010 11:03 am; мнението е било променяно общо 1 път |
|  | | Жаклин МакКелън модератор на рп игрите (:

Брой мнения: 55 Points: 61 Join date: 02.08.2010
 | Заглавие: Re: [ фелс чърч ] Чет Авг 12, 2010 7:07 pm | |
| -Ще разкажа кратката версия. - съобщих и Елиз кимна не особено доволно, но момчетата щяха да се върнат всеки момент. - Бях от знатна фамилия. Малко преди да навърша 17 едно момче ми разби сърцето. Същото, което видяхме. Изпаднах в нещо, като депресия, но в по - лош вариант. Семейството ми ме прати в пансион и един ден, когато се връщах при тях каретата ми беше нападната от вампири. По злощастие...или пък щастие не ме убиха и ето ме тук 342 години по - късно. - казах и размахах театрално ръце. Все още не бях убедена, че това е трябвало да ми се случи. Може би е трябвало да умра в някоя канавка от мъка (ех, колко поетично) или пък просто вампирите да изпият кръвта ми. -Ами той? - попита Елиз. Свих рамене безпомощно. -Не зная. Наистина. Както вече казах мислех, че отдавна е бил изръфат от червеи и, че от него е останало само прах... Виж каква съм поетична. - казах и се засмях на изражението и. Това - този сарказъм, този непукизъм бяха нещо, като страничeн ефект от кратката ни среща. Обикновено не се държах така. Може и да бях смахната, но не чак толкова. Момчетата дойдоха при нас и ни поведоха към кино салона. По време на филма когато останалите момичета и дори някои момчета пищяха и закриваха очи аз едва сдържах смеха си, но трябваше да се правя на уплашена. По този начин изглеждах по - нормално. По време на една от кървавите сцени, когато се бях притиснала плътно до новото си гадже прехапвайки устни за да не се разсмея телефона ми изписка. Извадих го от малката си чантичка. Беше непознат номер. Отворих SMS и го прочетох. После повторих това действие още три пъти стресната от цялата ситуация. "От кога те е страх от вампири, принцесо? Аз си мислех, че винаги си имала слабост към тях, а сега...? Дано да съм ти липсвал, защото ще се видим отново и този път няма да избягаш. С любов Кристиян." Натиснах копчето за изтриване, но се спрях и просто прибрах телефона обратно. Когато срещнах изражението на Елиз потръпнах. Изглеждаше изненадана и бях сигурна, че не е заради някакъв си получен sms, а заради изражението ми. Притиснах се към Нейтън вече наистина уплашена. Уплашена, че някой знае тайната ми, че този някой беше Кристиян. |
|  | | Елиз Турунен редактор (:

Брой мнения: 56 Points: 59 Join date: 02.08.2010
 | Заглавие: Re: [ фелс чърч ] Пет Авг 13, 2010 10:22 am | |
| Почти си бях напъхала юмрука в устата, за да не се разсмея. Алекс ме обгръщаше с ръце и се бях облегнала на гърдите му. От време на време леко потръпвах, но само, за да не се издам, че при първа възможност ще се скъсам от смях. Усещах, кога и той потръпва леко. На екрана някакво момиче изпищя, а Алекс направо се разтърси, но не гледах нито към момичето, нито към него. Гледах към Жаклин. Тя стоеше с телефон в ръцете си, а на лицето й бе изписан неистов ужас. Погледнах я странно, а тя вдигна поглед към мен. Потръпна леко и се сви в Нейтън. Бях сигурна, че този СМС или каквото там беше я е притеснило. До преди минута прехапваше устните си, за да не се разхили. Ако, онова момче, което й е разбило сърцето и е пратил някакъв злобен SMS щях да го разкъсам. Според думите й, той щеше да е голям колкото нея. Смешник. Такива вампири не ме затрудняваха. Но по- добре да се успокоя, преди да стана по- страшна от тези на екрана. Най- сетне филмът свърши. Когато, излязохме забелязах, че всички други зали са празни. Всички двойки и останалите, които гледаха филма побързаха да се махнат. - Ние мислим да отидем до тоалетната.- казах аз. Момчетата кимнаха и седнаха на една маса. Докато се отдалечавахме ги чух: - Това беше най- гадният филм, който някога съм гледал.- каза Алекс. - Следващият път предлагам да не ги питаме за филм, а сами да изберем, а?- рече Нейтън със слаб глас Когато влязохме в тоалетната, нямаше никой в кабинките нито при мивките, така че вече не се сдържах. Избухнах толкова силно в смях, че сигурно цялото кино ме е чуло. Лин се усмихна леко и разбрах, че наистина нещо не е наред. - Какво стана по време на филма?- попитах и повдигнах вежда. Жаклин, като че ли се затрудняваше да ми отговори. Зачаках търпеливо. Ако искаше щеше да ми каже, ако не искаше- добре. |
|  | | Жаклин МакКелън модератор на рп игрите (:

Брой мнения: 55 Points: 61 Join date: 02.08.2010
 | Заглавие: Re: [ фелс чърч ] Пет Авг 13, 2010 10:35 am | |
| Този път аз се засмях. В смеха ми се прокрадваха нотки на истерия, но не беше както преди малко. Вече не бях уплашена, а по-скоро ядосана. Направо бясна.Голяма работа, че някой знаеше. Какво щеше да направи да каже на семейството ми? Ако много държеше можеше да се уреди. С щастие щях да го убия. Нямаше как да използва срещу мен. Е имаше, беше ме изплашил, но само това. -Вече нищо. - отвърнах след, като престанах да се смея. - Хей чу ли Алекс и Нейтън? - попитах и отново се захилих. -Сигурна ли си? Ако има как да помогна... - Елиз беше загрижена, но нямаше за какво. Каквато и власт да беше имал Кристиян над мен вече я нямаше. Беше минало доста време и, ако някога бих се поколебала дали да го убия сега не беше така. -Сигурна съм, но благодаря. Боже не те ли забавлява гаджетата ни да са по-страхливи от нас? - попитах весело и я поведох извън тоалетната. Когато отидохме при момчетата ги огледах по внимателно. Изглеждаха леко пребледнели и уплашени. -Сега какво? - попитах и зачаках някой да каже нещо. - Аз ще тръгвам. - Израсих най-накрая и се усмихнах. -Ще те изпратя. - отвърна Нейтън почти автоматично и аз поклатих глава. Трябваше да се нахраня и нямах желание той да става свидетел на това. -Няма нужда. Наистина. Просто се сетих, че имам да свърша нещо. - обясних и кимнах преди отново да е настоял. След това го целунах за довиждане. Прегърнах Елиз и се усмихнах на Алекс и излязох от киното. |
|  | | |
Similar topics |  |
|
| | Permissions in this forum: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |